автор: nikolai4o

Онзи мой свят е безумен до дъно, а този е малък - ужасно красив.
Крия душата си, когато е тъмно и рисувам цветя със черен молив.

/Днес/
Плача ли или това са пълни глупости? Пия чай във кафето отсреща,
а кафето - без захар. Водка ли? Не пия, но жаждата пак пари горещо.

А съм жаден за сутрешни мълнии. За вълчия вой и за бели коне.
За студа по краката на връщане, за смъртта си о време ... или не?

"Там" няма смърт, това е безумие. Пълни шепи със жива вода,
Луните са две и въртят пълнолуние. А ти си толкова сам .. или да?

Крия ръждиви петаци под спомени. Мръсни тайни до прекрасни лъжи.
Ревността до копнежи поломени, а над тях съвеста ми жестоко кръжи.

... / край на първа част /