автор: Narwal

Колкото и дълга да е нощта все някога тя свършва. Новият ден започна както винаги по бреговете на Ефрат. - със слънце и лека прохлада, която галеше лицето на Фемира като нежна мъжка ръка.
Принцесата още не бе усетила тревогите на света извън лабиринта на царския дворец във Вавилон. Около себе си имаше лична гвардия и група от посветени жреци на Зеруан -Акерен върховният персийски бог. Новините не стигаха до нея. Тя бе пазена зорко както от външния свят така и от самата нея. Никаква тревога не биваше да смущава живота и. Такава бе заповедта на Дарий ІІІ, нейния баща. Той я бе определил да се занимава с философия - знанието за света, проблемите на хората, изкуството да побеждаваш враговете и най-вече .....тайните на боговете. Това знание, до което смъртните нямаха достъп. Основите на които се изграждаше ВЛАСТТА. Дарий бе забелязал заложбите у дъщеря още от малка и бе решил да и даде всички възможности да ги развие.

Фемира имаше най-прочутите учители в империята. Изучаваше естествени науки, особено се увличаше от тайните на медицинската наука. Започна от малка да лекува страдащи хора и имаше забележителен успех. След това баща и сметна, че е малка азиатската империя за възможностите на неговото дете и го изпрати в Гърция. В Микена Фемира се запозна с изкуството на гърците. Запозна се с техните постижения в астрономията, наука в която в последствие се влюби. Да познаваш звездите, да можеш да се ориентираш по тях, когато си на море, каква огромна сила има това знание! Запозна се и с царицата на всички науки - философията. Диалозите на Сократ, постулатите на Платон, тезите на Аристотел. Какъв прекрасен свят се откри пред младата девойка.

Завръщайки се в родината си баща и я повери на първия жрец на империята Зезерих. Последният беше на преклонна възраст и скоро трябваше да предаде тайните, които му бяха поверени на по-млад последовател. Фемира бе избрана за тази мисия. Един ден Зезерих я извика при себе си и и каза:

- Мило младо момиче, баща ти Дарий ме натовари с тежка задача. Аз съм вече стар и скоро ще поема своя път към подземното царство, но някой трябва да усвои тайни пазени от векове във Вавилон. Тайни на които се крепи не само трона на империята, но и мирът и спокойствието на хората по нашата земя. Ти изучи всички науки на нашето време. Сега знаеш повече от всички мъдреци в Персия, но има и тайно знание, което до умовете на смъртните рядко стига. Това тайно знание с хилядолетия е пренасяна във Вавилон - още от първите династии египетски фараони, от първите императори на шумерите, от царете на хети и скити. Цялата тази мъдрост се пази в тайна. Не бива нито враговете ни нито простия народ да я узнават. Тези тайни принадлежат на боговете. Една от тези тайни е тайната на Гордиевият възел. Древен мъдрец във Вавилон разбрал, че да управляваш държава, така че тя да процъфтява, хората да са доволни и враговете да те уважават е висше изкуство. За такава дейност се изискват качества, които обикновен човек не ги притежава. Царете в нашата държава имат много синове и всеки иска да наследи трона, но кой е най-достойният? На този въпрос дълго време никой не можел да отговори. Дали този който върти най-добре меч, дали този който пее, танцува или рисува най-добре.......никой не можел да тговори. Твърде много нещастия сполетели народа ни с нескопосни управници. И тогава един мъдреците решил да подлага принцовете на изпит. Изплел един възел и предложил на царя, който успее да го развърже той да управлява Персия. Досега никой от принцовете не е успявал да го развърже. Но старанията, които те влагали в желанието си да постигнат това ги карало да развиват уменията си, въображението си и най-важното да се научат на търпение и труд. Легендата разказва, че този възел Гордий получил от боговете и в него била вплетена магия. Който успее да го развърже ще управлява не само Персия, но и целия свят - ЩЕ СЕ ИЗДИГНЕ ДО БЕЗСМЪРТНИТЕ БОГОВЕ, но който го унищожи..........ще загуби всичко.........и без време ще поеме към подземното царство но сенките.

Фемира бе посветена в тайните на възела. Дълго време бше жрица на Зеруан-Акерен при жреца в пустинята Гамурет и там усвои много от магиите достигнали до Вавилон от приказния Египет.

Сега Фемира още не знаеше, че войската Персия е разбита от младия и амбициозен македонски цар и най-важното .........баща и бе загинал. Тя все още очакваше поредния си урок от своя учител по математика достолепният Телем. Радваше се на квасивите червени рози в градините и не подозираше, че животът и скоро ще претърпи сериозни промени.

Днес обаче нейнете пазители бяха решили да и съобщят тъжните вести. Старият Телем се яви пред принцесата точно в уреченото време. Фемира беше подготвена за урока и с радост посрещна учителя си. Той обаче не отвърна на нейното настроение. С тъжно изражение седна до нея и заговори:

- Принцесо моя, днес денят не е хубав за нашия народ и държава. Жестоко поражение претърпя персийската войска при Граник. Много хора загинаха. Загина и ..........вашия баща богоравния Дарий ІІІ - нещастният владетел на многолетната империя. Сега към Вавилон напредват многобройни македонски фаланги водени от младият им цар Александър. Хората говорят, че бил най-изкусният воин на нашето време. Окще от баща си Филип ІІ Македонски се научил на военното изкуство и само него прилагал в управлението на държавата си. Завладял цяла Гърция, Тракия, Илирия. Мечтаел да стигне и до Индия и Египет. Баща ти не остави мъжки наследник. Сред всичките си сестри ти си най-достойната, а си и посветена в тайните на боговете. Ти трябва да бъдеш спасена. Днес с твоята верна гвардия ще те изведем от Вавилон и ще те скрием в храма на Зеруан в пустинята. Приготви се нямаме време. Войската на Александър е почти пред портите на града.