С предчувствие за буря
затварям сетива.
В душата ми се щурат
светкавици-слова.
Въпроси те задават
на моето сърце,
а то ги наблюдава,
разперило ръце.
След миг и гръм затресе
гори и планини...
И някой се възнесе
към райски далнини.
И някой ме докосна
с крило на Ангел смел;
свестих се в капка росна
до клюна на орел...
Той облаци разтваря-
изгрява свода тих...
И радост в надпревара
напира в моя стих!