Сърцето спира да тупти под тежестта
на канари от срутено доверие.
Дали е чудо или зла съдба,
когато оживяваме, осакатени,
във епицентъра на тез себетресения?!
И пак строим в съжителство с страха
по нови начини / непроверени /,
и всяка нощ очакваме смъртта,
и в себе си затваряме се денем
срещу лъжата с недоверие въоръжени.
И вярваме, че можем и така -
без да погледнем свойто отражение
в очите на приятел, без ръка
с докосване стопяваща съмнения.
Излъгали сме се - без съжаление!