Здравей миличка,
Защо си толкова тъжна? Питаш ме: "Защо хората, които обичаме, са толкова далеч от нас?"
Този въпрос ме изгаря отдавна, но нямам отговор, за съжаление. Търся го всеки божи ден в знаците на съдбата и очаквам те да са добри за мен и хората, които безкрайно обичам. Изпитания на чувствата ни ли е всичко това, не знам. Само знам, че трябва да имаме сили да продължим напред! Само дето не зная как да стане това. Без борба обаче няма да мине. Нищо в живота ни не се случва просто ей така, даром. Поне с мен е така. То е провокирано от нашите действия или бъдещи планове. И не всичко става както ни се иска, защото желанията и мечтите ни са свързани и с други хора, освен самите нас. А всеки човек носи своя индивидуалност, блянове, които се стреми да осъществи. И има право на това. Нали животът е само един за всеки от нас! И трябва да го изживеем както сметнем за добре. А каква е цената? Понякога твърде висока за възможностите ни! Но рискуваме! Няма от къде да разберем какви ще са последиците. Всеки преценява колко силна да е тръпката от този риск. Всеки сам си я плаща, оценявайки дали си струва несгодите през които ще мине, през изненадите, които съдбата му сервира. Но никога не може да сме сигурни, че всичко ще стане както го планираме. Понякога сме удовлетворени от постигнатото, душата ни ликува и полита към нови светове. Друг път разочарованието от провала ни съсипва. И падаме в прахта. Иде ни да изчезнем от лицето на земята, не откриваики място за себе си на нея. Изгубваме се. Дори поглеждайки в огледалото виждаме само лика си, а нас ни няма.
И тогава се пробужда оная мъничка искрица надежда, която подпалва огъня на желанието за ново търсене. Или отърсване от безизходицата и полепналото унижение от неспособността ни да преодолеем случилото се.
Ето тази искрица, ако успеем да съхраним в бурната нощ, да я запазим да не угасне от вятъра на нашето отчаяние, ако имаме сили да подкладем огъня на страстта да покорим поредния връх - тогава си заслужава да живеем!
И ще имаме сили да бъдем Себе си.
И да обичаме хората, които са толкова далеч от нас!
И да ги дочакаме да се върнат.
Или самите ние да отидем при тях!
Виж само колко възможности се откриват да бъдем заедно и да споделим обичта и живота си с тях!
Бъди здрава, за да продължаваш да търсиш отговорите на въпросите ,които животът ти поставя!
Приятел в нужда-АЗ