автор: WHOAMI

Бъди благословена, Николета
за твоя дар, душата ти добра.
Когато любовта ми бе отнета
удавник бях без лъча на Завета
и грешник бях, но ти не ме презря.

Като вълни връхлитаха години
люляха ме и мляха мойта гръд
и само ти, мой ангел и светиня
макар сама тъй крехка и ранима
бе винаги спасителната твърд.

Бъди благословена, Николета,
едничка ти дарила със любов
презряния, евреина, поета,
удавника ръка прострял в несрета
като към сламка към кръста Христов.

С последната вълна, вълна девета
последната беда над мен кръжи.
В две хилядна година и девета
бъди до мен отново, Николета
и никога за мене не тъжи.