на мъжа ми
Сезоните узряват и окапват-
листа в алеята на вечността.
Не стигнаха въжетата,
за да ги вържем-
белязахме ги с любовта.
Годините стареят и се ронят-
трохи ръжда по пода стар.
Извинявай!- нямах време
да купя вечната боя.
Заета бях да бъда майка
и обичана жена.
Месецът е пъстроцветен
като хвърчило на дете.
Красив е празникът, сияе-
държат го четири ръце.
27.05.2009