автор: iasmina

Няма такава! Не и докато има ежба * .
Когато ежбата не достига, ежбата е в изобилие. Ежбата храни, когато не ежба. Когато е ежба, ежбата трови. Колкото повече се увеличава едната ежба, толкова повече става и другата. Ежбата обаче си е ежба , над нея няма как да бъдеш – „никой не е по-голям от хляба” .

Когато за хляба си се бориш с ежба, хлябът няма да е ежба, ще е блудкав, ще присяда. И няма да те храни, докато откриеш над-ежбата. Когато я откриеш, по-верочтно е да останеш без хляба. Ами... яж зеленчук! Днешният хляб и без друго никого няма да нахрани... И ще е така, докато рибата си плува в морето, но човекът вече слага тигана.

А Надеждата? Такава просто няма! И последната такава умря – за последно! Сега е време за гладолечение. Докато отново си заслужим хляба, гърчовете в стомаха ще да са поне хиляда!

Искате извод? Пазете зеленчука, за да не слагате в тигана водорасли! Е, тъй и тъй той пък е приготвен... – ами, няма извод!

(*) ежба = храна, но и свада