автор: Remembrance

В полет на мисли ударих си крилата
и устремно пропаднах, задавих се насън...
Уморена от вечните ни прегръдки, водата
изви се в унес, поразшумя се навън...
И с изтощени очи позакашля се плахо,
поизтръпна до мен, поизми малко прах,
разбута отново моите стари блокади,
прие моите сълзи, скара се на моя страх...
И тогава отново съзрях синевата,
намерих си залез, хванах вятър в копнеж,
защо ли обаче да се уча да летя, когато
с намачкани криле се пропада в свистеж?
Но скока във водата беше чуден,
охлади тъй бързо изгрева на моя плам,
русалка изсуши сълзите и крилата - доста трудно,
и попя ми, на камък седна, с поглед прям.
И така умишлено природата борави -
придава смисъл на всеки елемент
и за воина напред всъщност няма изненади -
към слънцето летиш набързо,
за охлаждане после си приет....


Благодаря на Def Leppard, затова че поплуваха с мен,
или пък аз поплувах с тях?
"Love" under the "Paper Sun" - "Day after Day"....