автор: marcusjunius

Болезнено е да виждаш знаци, че така нареченото полудяване е единственият изход. Не мога д повярвам. Полудяването е единственият изход, до който може да се достигне с научните методи, като се премине през тяхното собствено отричане.

Проблемът е, че пакетираното познание (с цена и стандартен етикет с описание на съставките) дава само една единствена отправна точка. Никакъв избор. Началната точка предопределя и единствения изход. Натравянето с паста за зъби с прекалено много флуор и изкуствени подсладители и атрофията на тялото от много седене пред телевизора са тази една и съща отправна точка на научния метод. Странна отправна точка, в която повечето хора избират да стоят, вместо да се движат от нея нататък, защото осъзнават, че движението от тази отправна точка, независимо от привидния лабиринт от нови пътища, всъщност води до един единствен изход. Полудяване – след отричането на същия този метод и същата тази отправна точка.

Пакетираното познание е липса на истина.

„Ако предназначението на научния метод е да избира сред множество хипотези и ако броят на хипотезите нараства по-бързо, отколкото експерименталният метод може да поеме, то ясно е, че всички хипотези никога не могат да бъдат проверени. Ако всички хипотези не могат да бъдат проверени, тогава резултатите от който и да било експеримент не са окончателни и целият научен метод не постига целта си да установи доказателствено потвърдени знания.
...
Вместо да изберете една истина сред множеството, вие правите множеството по-голямо. А това логически означава, че докато се опитвате да се доближите към неизменната истина чрез приложението на научния метод, вие всъщност не се придвижвате към нея изобщо. Вие се отдалечавате от нея!”*

Научният метод не предлага начин на пътуване, а начин на стоене на едно място. Научният метод е парите ни, икономиката ни, телевизията ни, новините ни, общуването ни без допир, бързите ни храни, обилните начини за задоволяване на биологичните нужди, включително и нуждата от поддържане на мозъка и емоциите в състояние на летаргия чрез сатуриране на сетивата.

Онзи, който все пак избере да се движи (а не да стои) в своето търсене от отправната точка, която му предлага научният метод, неизбежно стига до фаза 1 – неговото отричане и фаза 2 – така нареченото полудяване. Полудяването на мозъка е нещо като повръщането на тялото. Тялото осъзнава, че е погълнало токсини, които го тровят и водят към смърт и предизвиква спазми, за да ги изхвърли през входа, защото изхвърлянето през изхода е прекалено бавно и води до абсорбирането на отровата от тъканите. Грозно, неприятно, но често животоспасяващо.

„Причината за сегашната социална криза... е генетичен дефект в естеството на самия разум. И докато този дефект не бъде отстранен, кризата ще продължава. Днешните наши модели на рационалност не движат обществото напред към един по-добър свят. Те все повече и повече го отдалечават от този по-добър свят. Тези модели са в действие от Възраждането насам. Докато нуждата от храна, облекло и подслон доминира, те ще продължават да действат. Но след като за огромни маси хора тези нужди вече не изпъкват над всичко останало, целият строеж на мисленето, дошъл до нас от древни времена, вече не е адекватен. Започва да се вижда какъв е той в действителност – емоционално изпразнен, естетически безсмислен и духовно пуст.”

Дали е прав Пърсиг за научния метод? Мисля, че не това е основният въпрос. По-важното е дали наистина всичко, което знаем, Е научният метод. Ако отговорът е „да”, тогава и единственият изход, който имаме, ако все пак решим да се движим, е полудяването.

Бих искал да вярвам, че има друга отправна точка, която води някъде другаде. Защото с отправната точка, която имаме сега, излиза че „е по-добре да пътуваш, отколкото да пристигаш.”

----
*Всички цитати в текста са от „ Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет” на Робърт М. Пърсиг, написана през 1974. Превод на откъсите Павел Главусанов, българско издание на Парадокс МБМ, 1993.