автор: yossifova

Със гладни зеници
на хищна вълчица
се спускам
със вик.
И стенеш.
До мене.
Две топли бедра
са мечтите ти.
Инстинктът на самец
те води,
а леторасли
голотата ти
крият.
Пълна с грях,
нощта
ни прикрива
тревогите.
Тризъбец са
пръстите ти.
Дълбаят
по кожата ми.
Огън поддържам,
за да не зъзнеш
по спиралата
на Млечния път.
Телата ни
в огнена песен
се вият
и ронят
в любовен триптих
поредния спомен.
Дими ми
цигарата
и огънче пали
в очите ти.
Разсъбличаш ме.
Изпотената хлад
на росата
по дланите ти
рисува
лицето ми.
Обичаш ме.
Във водопади
те давя
и затруднено
е дишането ти -
като свлачище
пада.
И знаеш -
на тъмно
се любиш
и пиеш
от унеса...
Но не от
вълчица.