автор: alias70

ХА – ха, пак съм аз, онази риба дето мълча, мълча, че като проговори – няма спиране.
Вие какво? Да не си помислихте, че съм се удавила? Нееееее, научих се да плувам, голям кеф! Въртя опашка, надувам перки, като културист и размахвам култура.
Култ насам, ура натам!
Кефя се и си мисля..., сложна работа се оказа мисленето, било: „най – сложния психически процес и не на всеки се отдавал” – една приятелка ме открехна и слава Богу, че само ме открехна, а не ме отвори, както отвориха братовчедка ми Скумрия с доматен сос в консерва, доматен, доматен... ама умряла в него – лоша работа ви казвам, но хайде да оставим черния хуМОР на хУМОРИстите.
Ще ви разкажа за братовчеда - живот си живее той, уреди се - знаете го, онзи комуникативния, глобулния. Да, да същия и мен ме зариби с една програмка, аз и затова проговорих, щото ми е безПЛАТНО - дадох го на Дали от Салвадор, да си драска човека, пък..., който го разбере, аз като ви говоря да не би да ме разбирате, а?
Стига съм ви занимавала с роднини, ще ви кажа за рибо – ловецът.
Идва онзи ден с една пръчица и с кука, ама скука, скука..., клекнал на брега и ми говори тихичко, нежничко – искал да се (с)ближим.
-- Ха, че защо бе пич, не става ли вече? – мълчи, обиди ми се и реши друга тактика да пробва. Наниза на куКичка Бодурова, едно червейче и ми го подхвърля. Еййй, жесток човек, защо такова отношение сега. Преди колко време онези момчета от понижаващо/повишаващ (ей си/ди си) ви казаха за червеите – пазете ги, пазете ги хора!
Защото: „ ще мине време и земята с прах ще се покрие, ще мине време и слънцето ще ни обърне гръб и въздухът ще се превърне в каменна роса, а ние хората, лазейки по бездушната земна гръд ще търсим хладната прегръдка на червеите – последните жители на тази планета!”
Пеят те, а на вас не ви пука, нито за земята, нито за въздуха, нито за водата. За да ги разбираш тези неща СЪРце ти трябва и сърЕлтън, сърДжон, сърЛанселот...
Еееей, защо го споменах този, веднага се сетих за маси. Мразя ги аз масите, а вие само за тях се хващате и всичко на тях правите, то това гримаси, шведски маси, кръгли маси, широки маси... ужас. Аз стигна ли до маса, изгаснала ми е и последната свещичка, надеждата, не Михайлова, а онази лековерна провинциалистка, дето последна я пущате да си ходи.
Та седите си около масите и нищо..., само се правите, че мислите: „еми това сега така..., еми онова сега иначе...”, коя е тази Еми, Стамболова само познавам, но не я харесвам и Емил, кво еМИЛ и защо ви еМИЛ, как може Кош(с)лук да ви е мил. Странна работа, но според мене и него само край масата и под нея го бива, като ги занарежда едни... с МАСЛАрова да го намажеш. Рибар да беше..., ама вие си знаете на кого да вярвате, дълбоки са за мен тези води. После само да не ми се оправдавате пак: "центъра това..., средата такава..., определяща била..." – дрън – дрън. Станете бе хора, разходете се, огледайте се, минете напред, минете назад, стига с тази среда! Самоопределете си и оправете реда! То само с мислене не става! Сега да не вземете да разправяте, че една риба ви дава идеи, в никакъв случай! Ще ви помислят за луди. Мълчете си и си трайте, това поне го можете.
Оппаааа, рибо-ловецът дойде, онзи САМохвалко, дето разправя, че ме е хванал с Шепърд, днес мушица ми е приготвил..., е, аз ще отплувам.
Знам, знам! Знам, каво ще ми кажете: Бягството не е решение, не е спасение и спацентър не е, но е най – лесно! Пък и с тези мои брътвежи, направо се унесохте и ще отнесете плувката. Следващия път ще ви разкажа за брат, не Пит, за моя – голям шаран!
Хайде, доСКУКАне и да не ви пука! Шапка на тояга – душата на ченгел.
А сега: Беж рибке на прибежки!