автор: hristam

Тази вечер си изключително красива.
- Знам.
- Новата рокля ти стои фантастично. Много си секси с нея.
- Да, да. Така е, знам.
- А защо не носиш косата си по-често по този начин? С тези къдрици приличаш на малка фея. Страшно ти отива така.

-- Благодаря, знам това.
- Хубаво е, че знаеш. Но защо не ме оставиш да ти се порадвам, да те поглезя малко...Всяка жена би се почувствала поласкана.
- Защото знам защо го правиш. И вече ми омръзна да се правя, че нищо не разбирам.
- А, има ли изобщо нещо, което не знаеш? Аз обаче не разбирам за какво говориш.
- Знам, че всеки път, когато си с нова любовница, ставаш изключително мил. И щедър. Получавам подаръци, водиш ме на вечеря или сам приготвяш нещо в къщи. С вино и свещи. С много цветя и изненади. Сипеш комлименти - аз съм най-прекрасната, най-скъпата...изобщо най. Миналата година дори остъкли верандата докато бях с децата на почивка. А само ти бях намекнала, че няма да е лошо...
- Чакай...Не съм и помислял, че можеш да изтълкуваш нещата по този начин. Бях убеден, че правя най-доброто за теб.
- Да, да...Идеалният съпруг. При това си мислиш, че никой не разбира защо го правиш. Вече ме е срам от хората.
- Какво говориш? Това е направо абсурдно! Какво общо имат хората?!
- О, да, ти не даваш и пет пари, естествено. Мислиш, че щом си мълча и се преструвам на щастлива, всичко е наред.
- Наистина мисля, че сме едно щастливо, задружно семейство. Не съм и предполагал, че такова нещо може да ти хрумне.
- Там е работата. Прекалено много подценяваш и мен, и познатите ни.
- Но защо постоянно говориш за хората, за познатите? Какво става, да му се не види!
- Ами защото вече не мога да ги погледна в очите, за това. Колежките ми само чакат да се появя с нещо ново, и почват да шушукат зад гърба ми. И много добре зная какво си говорят. Само веднъж облякох кожуха, който ми подари за Коледа, и видях как реагираха. Леле, потънах в земята!
- Но как е възможно такова нещо?! Толкова исках да те зарадвам! Малко мъже правят на съпругите си такива подаръци.
- Точно за това говоря! Само един гузен мъж би се държал по този начин. И това прави впечатление. На всички!
- Не може да бъде! Ама ти наистина плачеш! Това е...Нямам думи. Нямам думи, честно.
- Защото...защото искам съпруга ми да се държи нормално, като всички. Ето, на колежката мъжа й вдигнал скандал задето си купила скъпо кожено яке. Другата пък се беше оплакала, че не е ходила от години на курорт. А ти ме пращаш два пъти годишно, дори когато си зает и не можеш да дойдеш. Съседката от втория етаж черпи, че мъжът й най-сетне сменил старата им разбита кола с нова, втора употреба. А ти сменяш вече трета, и дори ми предложи да вземеш една само за мен. Потресена съм!
- О, боже! Ако знаех, че ще изтълкуваш намеренията ми по този начин...
- О, научих се да тълкувам. От немай къде се научих! Защото аз когато кажа:"Отивам с приятелки на кафе" това означава, че наистина отивам с приятелки на кафе. А когато ти кажеш:"Излизам да се видя с приятели" това значи, че пак си при поредната си млада приятелка.
- Съжалявам. Нямам идея как да те убедя колко грешиш. Чувствам се безпомощен. А се бях настроил за хубава романтична вечеря само за нас двамата...
- Знам чудесно какво означават и тези романтични вечери! Застраховка за следващите вечери, когато все ще се налага да оставаш след работа, а вероятно и ще изникне пак някоя дълга командировка. Нали?
- Но ти добре знаеш, че това е част от работата ми. Само не ми казвай, че винаги си ме подозирала по този начин. Би ми станало адски обидно. След толкова години брак, без дори да подозирам...
- Което в превод значи:"Защо просто да не си продължаваме по старому". Но аз не мога повече така, не издържам. По-добре изобщо да не ми обръщаш внимание, въобще да не ме забелязваш, отколкото да ме унижаваш по този начин.
***
- Добър ден, докторе. Имаме нужда от специалист. Посъветваха ни да дойдем при вас.
- Да, кажете какъв е проблема.
- Ами мъжът ми...Вече почти месец нито ми говори, нито ме чува, когато му говоря. Първоначално мислех, че ми е сърдит, но после забелязах, че...сякаш изобщо не съществувам за него. Като се случи да ме погледне, все едно в празно пространство гледа.
- Опитахте ли да поговорите? Явно сте имали някакви проблеми...
- Какво ли не опитвах! И с добро, и...Не реагира на нищо. Сякаш съм невидима за него.
- А с близките ви как се държи? С децата?
- Нормално, с тях се държи постарому. Но щом се опитат да му заговорят за мен, като че ли изключва. Можете ли да разберете колко съм притеснена!
- Мдааа...Странно наистина. Признавам, не съм имал подобен случай, а и не съм чел за нещо подобно. Но как го доведохте, щом не ви забелязва?
- Голямата ми дъщеря го доведе. Той на децата нищо не отказва.
- Така, така. Нека влезе да видим...
***
- Ами какво да ви кажа. Теста показва, че съпругът ви е в цветущо здраве и психически е напълно здрав. Има само един малък проблем - не реагира изобщо на думите "вашата съпруга"и "вашата жена"...Може да ви прозвучи странно, но в случай като този вероятно единственото, което може да помогне, е да се разведете...
- Но как така да се развеждаме! Аз държа на съпруга си!
- ...и да започнете наново. Мисля, че за да спасите брака си трябва да се разделите. Ако той престане да ви възприема като своята съпруга, много е възможно нещата да се променят. И един ден с радост да откриете, че той ви забелязва отново!