автор: arty_divine

Пристъпът на сър Уилям де Прузе започна да отминава. Мъглата започна бавно да се разсейва и на нейно място се появи вода. И болка. Сър Уилям с изненада установи, че не може да диша.
Може би затова бе болката. А водата? Една паническа мисъл премина през главата му, когато нечия силна космата ръка го сграбчи за скалпа и го издърпа нагоре. Нагоре към слънцето. Към светлината...
- Давя се! - изврещя сър Уилям.
- Вече не. - рече притежателя на ръката.
- Добре ли съм?
- Не знам човече. Много хора затрудняваш с този въпрос.
- Къде съм?
- В потока.
- Ха! Как се озовах тук?
- Не знам съвсем точно, но едно нещо мога да ти кажа със сигурност - това добиче няма да ти се зарадва когато го яхнеш следващия път. Да знаеш конете понякога могат да бъдат злопаметни.
- Къде е Хармиондий?
- Кой е той?
- Магьосника ми.
- Един господин с черна мантия и тъмносиня шапка?
- Да! И дървена тояга върху която е издялкан орел.
- Аха. Мисля че го зърнах за миг когато го откарваха в лечебницата.
- В лечебницата? - изуми се сър Уилям. - Защо?
- Човече, трябва да имаш стоманени кокали, сърце от камък и луд късмет за да застанеш на пътя на луд рицар и побеснялото му добиче. Твоя човек нямаше нито едното от трите...
Светът отново се завъртя пред погледа на сър Уилям и той елегантно загуби съзнание. Човекът с косматите ръце подхвана сър Уилям, метна го на рамо и започна да си проправя път през тръстиките към брега. На сушата, скрите в храстите го чакаше двуколка. Селянинът метна безжизненото тяло на сър Уилям в двуколката и отпраши по черния път. Облаците от пепел, които се вдигнаха след колата закриха за миг бледата луна, след което се разсеяха отново, но луната вече я нямаше. От дълбочината на гората се обади бухал и повече нищо не се случи.
Когато сър Уилям се свести на челото му имаше мокър парцал, а от простряните му чорапи все още се процеждаха капки вода. Той премигна два пъти и отново затвори очи.
- Видях те! Ах ти хитрушко, отвори очета... - една тъмна фигура се надвеси над сър Уилям и се ухили.
- Агггх...
- Точно така, сладурче. Утре е турнира.
- Ггхахаа...
- Не се притеснявай, Григори ще се погрижи за теб, утре ще си като нов, новеничък. Изпий това пиленце.
Фигурата протегна един бокал към устните на рицаря и той жадно отпи. Горчилката се стече бурно надолу към стомаха му, но миг преди да извика, един огромен чук се заби между очите му и сър Уилям отново загуби съзнание.
- Браво! - рече Григори и потри доволно ръце. - Двамата с теб ще извършим големи дела сър Уилям де Прузе! Големи!