автор: esme

По опакото на копнежа
се спускам към.
Препънат път,
където изненадите
са в перспектива-
една в друга.
Някой се ближе
под крилото
на ветропоказетеля-език.
Стъпвам по дишането
и черната му луна-
пльосната на асцедента ми.
Забързвам се като аритмия,
след мен покълват
готически бради
в желатинови поля.
Настигам каретата
с нагони от памтивека,
разхвърчават се ципи
догонва ме камшик
Вече тичам.
Холотропията ме спасявя
от издъхване.
...............................
Успявам да се докопам
до заветното находище.
Където да подишам и аз.
Вдъхновението ме спасявя
потраквайки с белезници.
Свободна съм.