ще дойдеш ли пак
жесток мъжествен
да прорежа тъмната завеса с вик
ще ме допуснеш ли до себе си
във светещатата зима
да поровя в снежни спомени
Бяло платно ще постеля
търкулвам мечтите измачкани
като през прощъпулник минавам
избор нов да направя
изтеглям ти душата
от колодата карти
ръста ти номера на стъпалата
ще запомня с нежна извивка
с кожа мека като морско кадифе
прасците силни нацелувам
и ощипвам гладкия корем
с зелен лимон масаж ти правя
с маслинови листа поръсвам
като смокиново сладко си
медно ярко и със сладък плод
на брега на абсурда
повярва че можеш да плуваш
и вече в утрото пусни ме да си ида
подръпни косата ми за спомен
малък кичур отрежи
запази ухание за дива амазонка
уловила мъж в своите очи
остави ме да си ида
не скачай да заключваш врати
играта свърши
последено пада асо пика
ключа ми дай не го губи
ни ми изземвай свободата
за да се върна и като
малка просякиня
гладна да отхапя късче
мъжка плът
П.С. Всеки има избор.