Ей, някогашни пловдивски момчета,
Нали все още жив е силуета
на музиката, с която по света
прославяхте града-мечта.
Не са и остарели в песента Ви
игривите мотиви, завещани
на тия, дето идваха след Вас…
нали ще можем както и тогаз
за 101-ви път да завъртиме
оная Щура песничка без име,
която никой тъй и не разбра,
дали е припев, танц или игра..
или една усмивка причудлива,
или пък просто спомен от архива,
останал вътре в нас да си гори……
Елате с нас, приятели добри,
по пловдивските музикални дири.
Елате пак …чак до зори да свирим,
на нечий малък, тесничък таван,
затоплен само с нишки реотан.
Но пък какъв таван - чудесен,
да, мъничък, но катo прегръдка тесен
А как звучаха Бийтълс - ола-ла,
изпети със неопитни гърла…
Каквито бяхме… Днес не сме такива.
Животът някак си е сив.. Като архив..
И само музиката е мотив,
който кара ни да се наперим,
перо и струна да намерим
и да опънем глас и струни…..
Спомен от Поп феста
"Три поколения музика под тепетата..."
URL: http://www.plov.info/plovinfo/arh_event.htm#september2003