автор: dedenze

Беше пролетен ден преди повече от 45 години.В тишината на класната
стая прозвуча :” Во стаичката пръска дъжд” и Мара Начева нашата
Учителка по български и литература скочи зад катедрата.Беше мъничка, ,умна ,търпелива и велика жена.Една Учителка на която и пукаше за нас и ни приемаше като свои деца.
С присъщата и топлина каза :Нина,при такава интерпретация на Славейков трябва да спрем обсъждането на творчеството му и изразително зарецитира „ Во стаичката пръска аромат оставена от тебе китка цвете...”После се обърна към мен- е какво ни казва авторът?
„Казва ни, че обича жената оставила цветето”- отговорих с мутираш
глас.Усмихната загадъчно, продължи: а защо „во стаичката”а не” в
стаичката”.Някой добави”за по голям уют”,друг заключи „защото е Славейков”,
настъпи „творческа” шумотевица. Радвам се че мислите- надвика ни Начева-
до седмица си намерете и прочетете „Малкият принц” на Антоан Дю Сент
Екзюпери.Няма я в учебната програма, но за вас ще бъде добре да я прочетете
и разгледаме в часовете ,ако някой не може да я намери аз имам две.
Започна трескаво търсене ,нямахме компютри,ксерокс и т. н. Намерихме,
зачетохме щеше да ни изпитва по нея и да правим класна работа за края на
срока.От първо четене ми се стори,че няма по-наивна,детска, пълна с небивалици книга.
Тогава Учителката ни влезе в час !
Още първите минути разбрах, че не зная да чета и още по малко да мисля.Спокойно с много обич тази голяма жена ни учеше как да опознаем света,как да имаме собствено мнение,как да създаваме и ценим.Бяхме ученици в провинциален техникум,изпратени да учим занаят, събрани от кол и въже .
Неразорана целина,чакаща добър стопанин.От 27 деца 22 завършиха ВУЗ ,доста от тях нетехнически.На всеки 5 години се срещаме и винаги си спомняме за нея Учителката!Сигурен съм ,че всички пазим „Малкият принц” не само в библиотеките си !
Нужни ми бяха доста години за да разбера че добрият учител трябвада бъде отличен педагог и голям Човек. Дълбок поклон !