автор: Gerlan

В огледалото се оглеждам,
Правя тъжен, ненужен разбор.
Нови бръчки и стари надежди,
Съхранило във своят затвор.
Всичките ми лица виждало,
И все пак, сме още отбор.
Към среброто му сутрин прииждам,
Получавам , достоен отпор.
На верността му завиждам,
Побра в себе си, Содом и Гомор.
Всеки ден си идвам на свиждане,
В този лъскав, доброволен затвор,
С две лица, едното е моето а другото,
Забравено в някой странно-заключен трезор.


13.08.04г.