Не помня от кога не съм се връщала
във ъглите на топлите ти устни,
но спомням си, че боса и измръзнала
събудих се, когато те изкупих.
Не питай за цената, не , не питай-
издъхнаха везните ми под облака,
нашарен с бури и с мъгли, а те убиваха
прохождащото слънце във окото ми.
Не питай и това- дали е струвало,
не ми засявай шепа оправдания,
за грешката , че нощем съм сънувала
най-грешния си сън и две дихания.
Не ме разпитвай, няма да говоря,
а гледай есента, защото е красива.
Дори и цялата да завали от болка,
не мрази лятото, когато си отива...