автор: tiamat

Цигулката ти е като дърво
в сърцето си побрало живи ноти,
останали нечути от околните,
които разговарят само с думи.
Студена ли е? Знам, че е студена,
за пръстите, решили да изсвирят на нея
единствено познатите си шумове.
Докосват се до нямото й тяло,
но не намират смисъла на нотите
и си отиват вече онемели,
привикнали единствено със думите.
А твойте ноти търсят други струни,
откриват ги в преплетените клони,
където се превръщат - споделени
в мелодия.
Но празно става в твоята цигулка
и вече не прилича на дървото,
защото вече не е дом за живи ноти,
избрала немотата вместо шумове.