автор: kasiana

Не се опитвай да пригвоздиш волността у мен!
Тя всеки миг платната ми опъва.
И с буревестника на неспокойния ми ден
без страх през необятното пътува.

Не се опитвай, ти, отново да ме претвориш,
да ме превърнеш в своя сянка сива.
Ако го сториш – като факел в миг ще изгориш,
във лавата на гордостта ми дива.

Не се опитвай, ти! Сърцето ми безспир оре
мечтата си, подобно древна жрица…
В небето искаш, драги, да летиш. Лети! Добре!
Но не разбра ли? Аз съм също птица!

1980 г.