автор: razkovnik

Излез, прогледни, напусни самотата
предай се в ръцете на шумния ден.
Извикай със глас, от живот разтопен.
приближи се до мен, разкажи се.

Разкажи ми за птица забравила полет
сгушена спяща под бялата гръд,
скрита от себе си в ступор вековен
през сълзи сънуваща облак и път.

Разкажи и очите си, как светли били са
и жадни и искащи, мечтаещи взор
и как с пелена постепенно покри ги
и залости ги вечно в пустия двор.

Разкажи и сърцето си някога дивото
как превърза го вкъщи с каишка
и забави се то и учудено спря се
и превърна туптенето в шепот на мишка.

Разкажи най-накрая и тялото свое
скрито в болезнено сиви одежди
как си забравила, че най-важното то е -
храм единствен на вяра, любов и надежди.

Почакай, не бягай от мен - приятел се пиша
усмихни се, помахай с коса, отпусни се.
Дай свежо утро на птицата - нека диша
и после при друг отиди и пак разкажи се.