автор: yossifova

И нищо, че се обичаме.
И нищо, че аз съм хубава.
(Любовта, казваш,
че ми приличала.)
А, ти,
ти си толкова млад –
като въздишка си.
(Как искам да я докосна,
без да почувствам грях.)
И нищо, че всеки ден ми даваш
и вода, и въздух,
земя и пламък.
В нищо и никакъв
стих те обличам,
(а ти ме давиш в любов).
Клокоча и стена.
Усмихваш ме –
казваш, че така ти заключвам
боязните -
стаените.
Казваш, че искаш само мен,
че без мен
очите ти ще са празни,
а ръцете ти ще ме сричат.
Клокоча и стена.
Замълчи, ти казах,
всеки ден плача от щастие,
колко свещички запалих –
благодарих на съдбата.
Не ми давай бъдеще.
Искам само днешния ден.
Искам само всяка минута
да спира нежно до мен.
Последен порив си ми,
да знаеш.
Последен шанс.
Клокоча и стена.
След тебе е
само вятър...