автор: Rumen_ne

Злоба и дневност.
Безмълвие-ревност.
Грацилни поличбени гневни притурки
Към абсурдите на нищетата с два вишневи цвята.
Подлостта е свята.
Комерсия-квази- безцветен балон,
Разплут, абсурдистки тон като слон,
Дресиран да бъде герой,
Независим, орисан
от всеки порой...депресиран...
Ще бъде тафалогията на дилогията,
цветнината на логистиката на бъднината
бутафорна.
Уморна
течност,
слъзляща по дланите върху бедрата-
Има безличност и тя е в цветята-
Розите са облозите на суетата.
Безсемното ложе дали ще предложи
тънината на покровите на смелността
и воплината на топлината на тишината...?
Самите строители са похитители
на тънката безмерна власт на демонологината..
Датата е връзка от темепорални понатия за
лекички разпятия.
Свършиха се Голготите.
Омършавяха полиглотите...
Сега е време да насочим семе
към днешното време доклкото ни дреме.
Има ли пошли и честни признания за поднешнобивши призвания за стенографирани стенания.
Всяката гордост превърна се в корист.
И три-две капки по паркета от интернет-думи, с които сърфираме.
Спираме за малко и ни е жалко,
жарко..
Вие сте снопите, ние-потопите.
Помилстно се вайкаме по процедура-всеки срещу ничия обикновеност.
Къде се забълбука поредната склерност...
Завинаги е всичкото, което не минало...
Забравенете жалки се парадоксираха в близалки
от студ и вятър в ложата на театър.
Съкровено ганглийно становище...
Съкровище от пустотинна вечнина,
проформила си лазешките пътища едва-едва
По лепкавите пусти повсеместни гнездови осилници,
за да поемем скришната пътекнина на непосилни
твари, ваещи кошмари
от спорадимните си катафални,
винаги дълбящо-гениални мрачнини...
Но аз съм сам и само чувство за изкуство.