Удавиха ни тези думи, приятелю,
блатяса им смисълът,
не останаха вече
слънца, звезди, пътища и съзвучия
скъсахме им подметките
в маратона
на великото Безсмислие
тук-таме срамежливо мехурче
с титанично усилие
току размърда блатото,
и уморено утихва
лилии тук отдавна не никнат,
само зловонни нарциси
се оглеждат в тинята
за какво ли си мислят...