автор: fingolffin

Моята къща отдавна е пуста,
а вече достигнах възрастта на Христос.
Сега е моментът да се помоля
да дойде при мене поне един гост.
Да седнем на масата

той да разказва
къде се е скитал, защо е все сам.
Да вземе от хляба,
да вдигнеме чашите,
да пием до дъно и чак до зори.
Когато си тръгне
да ми остави
нещо за спомен ...да ме боли.