автор: biruni

- Знаеш ли? - Моретата са седем и не всичките са сини, макар да са пълни все с вода, а над тях небето е едно.
- Казват още, че в тях живеят различни същества. - Чувал ли си за летящите риби?
Сигурен съм, че моят събрат поморски е точно такъв - лети във вода и плува в небе. Той е винаги между света на мълчанието и ветровете - истински човек, а не е като мен: скучен, сухоземен и бавен.

- Откъде знам?!
Всяка нощ летя, а понякога сънувам, че плувам.
Събудя ли се съм отново ужасно двукрако същество, размахвам ръце и извивам тяло, но не успявам да се отлепя от земята, а стига да се отпусна във водата - потъвам.

- Неспокоен съм! - Това ми пречи.
Ако бях като него щях да плувам във въздуха и да плавам във водата. Вместо това вървя внимателно по брега, за да не пропадна в бездната и с копнеж гледам небето - стоя на ръба.
Умът ми казва, че това е много опасно и аз трябва да го слушам - така съм свикнал.
Знам че моята невъзможност може да бъде издигната във въздуха посредством балон пълен с горещ въздух; мога да се държа върху и във водата, ако разпределям теглото си по определен начин.

Как искам да съм като него! - Като моя брат.
Трябва да преодолея гравитацията, да не повтарям автоматично всяко движение, а само да помисля къде искам да бъда и си го представя...
Отказвам да бъда като другите.
Усмихвам се, сядам, притварям очи и... вече съм Летяща риба.