автор: prizracheto

Тълпата е навсякъде,
непоносимо шумна!
Като парад минаващ,
всеки слънчев ден!
И всички те, прииждат,
без да има нужда!
И всички те са без лица!
Размазани,еднообразни,
непоносимо чужди...
все едни и същи,
тъжни и сами!
Едно от тях се различава!
Това си ти, това си ти!
Едно от тях се откроява,
от хиляди, безброй сълзи!
Сериозността наподобява!
Това си ти, това си ти!
Едно от тях, ме кара да се моля!
Да заплача!
Да искам обич, както никога не съм!
Да вярвам в свети клетви,
които преминават в сън!
Да се кълна във светите завети!
Да вярвам в нечии слова!
Да бъда вярна, вярата да чувствам.
Да не оставам все сама!
Да бъда горда, силна, безразлична!
Да вярвам, че грешките ми
се превръщат в чудна тишина!
Че думите ми, някак си заглъхват,
когато тръгне любовта!
Ако поискаш да повярвам,
прегърни ме.За да усетя,
че не съм сама!
За да усетя, че те има,
че ми вярваш!
Че ме искаш, все до теб
и все така!
За да повярвам в чувствата заветни!
За да не забравя нивга любовта!

гр. Сандански
На Стаси