автор: nikolai4o

Бай Рангеле, ела да та почерпя.
В кръчмата, да жулнем по една.
Че мойта всяка вечер ме поглежда
заприличал съм и, вика, на свиня.

Па то животя, майка му й мечка,
напрай на от говеда по-бетер.
А и нии сме хора бе! Човеци,
преследваме си щастието, зер

намерим го под камик, фърлим зар
или барем във кръчмата да го ееее.
И викам и на мойта "`ла ма Маро,
`ла да та опъна в ръжното поле."

А гледа ме в очите и не вярва,
чини и се, че съм пак пиян в несвяст.
- Не ма, рекох, ич не съм направен.
Пролет е, па иска ми се да та плясна.

Хили се, па зе кокетно да ме гледа.
Награбихме се, все едно ерген с мома .
Аз я прая да е убава, че да е бледа,
а тя във мене се притиска сам сама.

Пийни със мен бе Рангеле, за здраве.
Жена ти, с мойта са като сестри.
Повниш ли ем бяхме млади, прави,
Са, к`во като сме дърти? То животя
си върви!