автор: galina

/ продължение /

Лисицата излиза на поляната и гледа учудено струпаните около мечока животни.
ЛИСИЦА:Братчета, какво ви става?
/Рапортува напето. /
Разузнаването се представя.
Давам ви сега отчет,
спокойствие цари навред.
Още не са ни открили
и не са ни проследили.
..........................................
КАМИЛАТА: Лисо, Мечо от какво
тъй пострада?
/ Лисицата се приближава до мечока и го оглежда. /
ЛИСИЦАТА: От какво...
Кошерите с мед е пипал и роякът го е спипал.
КЕНГУРУТО: Значи няма никакви магии?
ЛИСИЦАТА: Що за глупости и дивотии?
............................................
СЕВ.ЕЛЕН: Измишльотините на оназ умница.
...........................................
ЛИСИЦАТА: Чуйте старата лисица!
Успокойте си душите,
тази нощ ще бъдете укрити!
Знам едно местенце тайно,
недостъпно и незнайно,
там на завет ще се спрете,
а за утре - вий решете.
КАМИЛАТА:Ами горкия мечок?
ЛИСИЦАТА: Да, да, той със тоз оток
трябва да се заведе на лечение.
БЯЛА МЕЧКА: Къде?
ЛИСИЦАТА: Няма страшно, в таз гора,
имам аз една сестра.
Тук и викат "кокошарка",
ала е добра знахарка.
Мечо там ще заведем.
Поверете го на мен.
ВСИЧКИ: Браво Лисо!
ЛИСИЦАТА:/ опитва се да повдигне мечока./
Помогнете!
/Всички се струпват да и помогнат./
По-внимателни бъдете.
Ха така...
След мен сега!
/ Излизат носейки мечока./
РАЗКАЗВАЧ: И така, Лиса в своята гора
най-радушно ги прие.
Бе решила да ги заведе
в една близка пещера,
за укриване добра.

А маймуната реши
с бегълците да се раздели.
Задълженията си приятелски забрави,
мислеше със трудностите
сам самичка да се справи.
МАЙМУНАТА: / появява се запъхтяна /
Бягам вече близо час,
ала тоз проклет шубрак
все не свършва
и не свършва.
Нещо планът се обърква!
Според мойте изчисления,
/ с важен тон /
ползвах даже уравнения,
трябваше отдавна вече
да съм стигнала далече.
Ала не и не! Ей на
още съм във таз гора.
/ Мислех си, че сам сама,
лесно ще се добера
до шосето със коли
и " на стоп" ще ми върви,
че ако сме върволица
кой ли ще ни вземе всинца!
Мечки, лъвове, елени...
трябва да са полудели!
Мислех тъй да мина аз
километрите завчас.
После да ме търсят значи,
тез проклети преследвачи.
Ала ето, не върви,
а и взе, че се стъмни.
Трябва да измисля нещо!
/ В този момент светва светкавица и се чува гръм./
Майче става ми горещо!
/ Отново светва светкавица и се чува гръм./
После тръпки ме побиват,
ту изгарям, ту изстивам!
Майче треска ме тресе.
Този страх от где се взе?
Уж съм смела, уж съм умна...
Ах, отляво нещо шумна!
/ Започва силна буря със светкавици и гръмотевици. Вятърът все повече се засилва и увлича маймуната. Тя се опитва да върви, но не може.
Нямам капчица късмет!
Ох, връхлита ме отвред
тази буря непредвидена.
На небето съм обидена!
/ Вика ядосано през плач./
Ей, проклети небеса,
укротети си беса!
Дълго ли ще издържа
в таз разбунена гора?!
Помощ, помощ...
Буря зла!
Помощ...ето заваля.
/ Продължава да се святка и гърми./
Помощ, помощ, помогнете!
Помощ, чуйте ме, спасете ме!
/ Гласът и се загубва в силния грохот на бурята.
Тя пада на земята съборена от силния вятър./
След малко се появяват и останалите животни, които уловени едно за друго бавно, но устойчиво преодоляват напора на бурята и се придвижват напред./
ЛИСИЦАТА: /високо /
Много малко ни остава,
дръжте се един друг здраво.
Вярно, че позакъсняхме,
но пък иначе успяхме
на мечока да помогнем.
БЯЛА МЕЧКА: Бурята ще превъзмогнем.
/ Чува се слаб вик за помощ./
ЛЪВИЦАТА: Хей приятели, поспрете,
нещо чухте ли, кажете?
СЕВ.ЕЛЕН: Чувам буря, че реве,
че гърми над нас небе...
ЛЪВИЦАТА: Не, не чуйте! Чуйте пак!
Вик за помощ, смътен знак,
че е някой във беда,
сам сред бурята в нощта.
......................................
ПАПАГАЛЪТ:Вижте, нашата маймуна!
СЕВ.ЕЛЕН: Бегълката неразумна.
МАЙМУНАТА: / съвсем омаломощена /
Помощ!
КАМИЛАТА: Ах, ах, ах, каква беда!
В нощна буря - сам сама.
/ Помагат й да се изправи./
СЕВ.ЕЛЕН: Виждаш ли какво постигна?
Ето до къде достигна.
ЛИСИЦАТА: Хайде, тръгвайте приятели,
няма време за дебати!
Да побързаме напред,
във спокойствие и ред!
/ Животните подкрепят маймуната и заедно продължават напред./
РАЗКАЗВАЧ: Здраво хванати така
се предвижваха в нощта,
стигнаха до пещерата
и на завет там се спряха.
Бурята ги умори,
но и здраво ги сплоти
и разбраха - в труден час
нужен е другар до нас!
Който пък се надценява,
без приятели остава
и не му е никак леко,
сам не стига се далеко!
...................................
/На сутринта бурята вече е преминала./
ЛИСИЦАТА: Вижте приказна гора,
останете с мен така!
Ще живеем всички дружно,
повече какво е нужно?
БЯЛА МЕЧКА:Е, добре си ти сега,
вече си си у дома.
КАМИЛАТА: Хубаво е Лисо тук,
но ми липсва моят юг.
КЕНГУРУТО: Нас далечен път ни чака,
трябва да преварим мрака.
....................................
ЛИСИЦАТА: Трябва да се разделиме,
а пък бяхте толкоз мили!
ЛЪВИЦАТА: Да така е, но уви,
всеки в своя път върви!
.......................................
РАЗКАЗВАЧ: Да-а...
Там където си роден
твоят дух остава в плен
и не можеш нито миг
да не чуваш оня вик,
вик извиращ от кръвта,
вик на родната зема.
........................................
Тъй мечтата своя смело,
те превръщаха във дело...