/ продължение /
РАЗКАЗВАЧ: Да, опасни изпитания
и големи разстояния
ги очакват занапред.
Но за днес е всичко в ред,
щом героите сърцати,
след оспорвани дебати,
смело се отправят в бой
да спасят другаря свой.
ПАПАГАЛЪТ:/уплашено /
Справяйте се със задачите!
Аз ще дойда ейсегичка,
само мъничко водичка
ще отида да си глътна,
че ми гърлото пресъхна.
/Измъква се незабелязано./
......................................
Хи, хи...ей че съм хитрец,
а пък съм и хубавец.
/Оглежда се суетно./
Да отива който иска,
за какво да се натискам!
Здравето си да рискувам.
/колебливо /
Не че толкоз се страхувам,
ала за едното браво
току виж, загазя здраво!
И защо? Та то се знае,
кой ли ще ти го признае.
Бил мечокът ни в беда,
щом е глупава глава...
/Изведнъж се чува страшен глас./
ГЛАСЪТ: Ха, ха, ха
жертвата ми е с пера.
Хайде "шарена душицо"
да те сготвя на чорбича!
ПАПАГАЛЪТ:/Озърта се уплашено и се разтреперва./
Що за глас, що за звук?!
Майче има някой тук.
/Опитва се да избяга./
ГЛАСЪТ: Ей, пернато, накъде?
Мирно стой! Броя до две.
Ако пак удариш в бяг
се прощавай с този свят!
ПАПАГАЛЪТ:К-к-кой си ти? От де се взе!
ГЛАСЪТ: Ах, че глупаво петле!
ПАПАГАЛЪТ: /с плах глас/
Не петле, а папагал.
Награден съм със медал,
че повтарям безпогрешно
думи, срички, всяко нещо,
произнесено пред мен,
спазвам даже и акцент.
ГЛАСЪТ: Млък пернати самохвалко!
Ама животинче жалко.
Ни кокошка, ни петел
има смелостта пред мен
да се пери и надува,
а пък пет пари не струва.
Слушай глупчо, млъквай там
инак, в миг ще те изям!
ПАПАГАЛЪТ: / още повече се разтреперва /
С-с-слушам, слушам господине.
Ох, дано ми се размине.
ГЛАСЪТ: Всъщност, аз съм госпожа
и съм...вещицата зла ха, ха, ха...
ПАПАГАЛЪТ:/ Едва говори от уплаха./
Олеле, а-а-ам-ми сега?
Сам самичък в таз гора
и на вещицата в плен,
Кой ще ме спаси и мен?
/плаче/
Кой ще чуе моя плач?
Всеки миг ще падне здрач
и във гъстата гора
ще изчезна без следа.
ГЛАСЪТ:/зловещо/ Ха, ха, ха...
ПАПАГАЛЪТ: Сам изпаднах във беда.
/ по- високо /
Ей, приятели добри,
кой от вас ще ме спаси?
Где ли сте във тоя чак?
Ще загина тук без вас!
/Изведнъж пред него изскача лисицата./
ЛИСИЦАТА: За приятелите значи,
сети се все пак глупаче!
ПАПАГАЛЪТ:/зарадвано/
Лисо, скъпичка здравей!
/ с по-тих глас /
Ала не крещи, недей!
Тихо! Вещицата зла
скита се из таз гора.
ЛИСИЦАТА: Вещица ли!
/смее се със същия зловещ глас /
Ха, ха, ха...
ПАПАГАЛЪТ: Значи туй си ти била?
ЛИСИЦАТА:/Обикаля около него и го оглежда критично./
Гиди шарен самохвалко,
малко те изплаших, малко!
Умен бил и хубавец,
по "изклинчването" спец.
Друг за него да рискува
и на умен се преструва...
Бил повтарял безпогрешно
ала-бала, всяко нещо.
И от кой ти, друже драги,
се научи тъй да бягаш?
Да не искаш да помагаш,
на приятел "крак да слагаш"?
В гръб другаря да предаваш?
Даже не се засрамяваш!
ПАПАГАЛЪТ: / с жалък вид /
Лиске, слушай...
ЛИСИЦАТА: Замълчи!
Пред приятелите ти
обяснение ще даваш.
Как ли ще се оправдаваш?
Ала туй е твоя грижа...
...........................................
ПАПАГАЛЪТ:Обещавам! Няма вече...
ЛИСИЦАТА: И какво ще ти попречи?
ПАПАГАЛЪТ: Сам изпитах на гърба си
глупостта си! А срама си
где от другите да крия
и с какво да го измия?!
ЛИСИЦАТА: Ех, че глупав папагал,
почна да ми става жал.
Е, добре, от мен да мине,
тоз път ще ти се размине.
Виждам, че си се поучил
и дано си се отучил
ти от вредните привички!
Ала да вървим със всички...
/Двамата се отправят натам където са приятелите им./
РАЗКАЗВАЧ: Може всякаква злина,
неочаквана беда,
даже разни страхотии,
даже тайнствени магии
ти спокойно да надвиеш
и "носа им да натриеш",
ако зад гърба си само
чувстваш сигурното рамо
на приятели добри,
гдето и да бъдеш ти...
И така, да продължим,
към финала да вървим.
/ следва продължение /