автор: Usmiv4ica

Вечерта по майчински ласкава,
топла, ненатрапчиво тиха,
с приглушено зелени ухания
изкушава към уюта на крепости.

Ароматно разпенва ваната,
после сяда на чашка изповед,
масажира умело скулите,
реди стих, тананика мелодия,
недостатъчно мъдра - отлага проблемите,
но охотно споделя умората.

После дълго сресва косите ми,
сплита, подрежда, диадема поставя.
Избира перли за мидите на ушите ми,
семпло стилна рокля намира.

И когато нощни сенчести ангели
по коприната затанцуват,
тя по сводовете звезди запалва,
пуска хор на щурци
и ти намига усмихната,
разминавайки се
със тебе на прага.