автор: frezija

Нощ. В хамбарите житото чака
да се пръсне сърцето на мрака
и на черни реки да си иде,
да се скрие в черупка на мида.
Нощ. В оборите тръпнат стадата
чули вълчия вой над гората,
сеят клетви и шепнат молитви,
както залък и хляб търси скитникът.

В тази нощ страховете отвързала
аз към твойто безсъние бързам -
хляб да меся - окрадох хамбарите
и да сторя курбан - спят овчарите.

Не ме питай какво ще празнуваме,
нека само аз знам колко струва.
Чуй, нощта под краката ми стене...
Да обичаш жена като мене
не е страшно, Любов, довери ми се.
Нека вляза във теб, отвори ми!