автор: SaNcHiQ

Затварям се в себе си,
заглеждам се в спомени
и търся му смисъла
на онова далечното минало.

Създавам си свят,
в който да бягам,
когато ми дойде самотното.

Рисувам цветя,
пиша си стихове,
или просто изливам емоции.

Понякога плача
или изпадам в истерия,
понякога просто мълча.

Но никога никой
за нищо не моля
и от никого прошка не ща.

Просто избягвам света за минута,
за ден... или месец дори.
И знам, когато се събудя
отново силно ще боли.