автор: trubadur

Товар ли, думате? Какъв товар?!-
разпитва в басня сгърбено магаре.
(А аз съм на нагърбването цар...)
Но тази нощ
загърбил съм самара.

Поточе горско звучно ромоли,
с уханна ласка гали ме тревата
и топло слънчев лъч ме приюти
от вечерта, ноември, и съдбата...

И странно е това - обаче аз
въпросите отпращам със оглушки.
Приемам. Нека
стане подир час,
че слънцето е малка жълта крушка,

че може би съм воден за носа,
че нямам спомен накъде е пътят,
че ми ухае твоята коса
и ромонът на ручей
е гласът ти.