- Ей, хаймани, спрете се с тая музика! Аз работа съм дошъл да върша тука! - Извика Петко и очите му прибляскаха изпитателно. Знаеше, че всички чакаха да каже кой с кого ще годява и кой с кого ще уговаря за брак.
Хората се смълчаха, влюбени погледи се примрежваха през целия двор и въздуха ставаше още по-тежък от това очакване. Бяха изминали едва няколко секунди от млъкването на Петко, но се проточиха дълго и уморително. Неновският син се наслаждаваше на трепета, обзел младите. Погледът му се вдигна и видя стрина Пена, показала се на малкия чардак. И тя слушаше с притаен дъх, и тя очакваше да чуе де ще е близкият годеж.
- Кочи-страх, - извика Петко и видя как Тодор трепна като чу името си - ти научил ли си стъпките на игривото хоро - да ни ги покажете с Верка, че как иначе другата неделя ще ги играем на сватбата?!
Една особена усмивка трепна на лицето на Тодор - такава една - очаквана толкова дълго, толкова мечтана, бленувана. Той не можеше да отвори устата си, а и да успееше гласът му беше пресъхнал от радост. Само леко изви погледа си и го вторачи във Верка. Лицето й беше пламнало - беше притеснена и някак си засрамена, но толкова щастлива, че дори не можеше да го скрие.
Петко се разсмя. Искреният му гърлен смях се разля в двора и прескочи високите му огради.
- Какво гледате, бе?! Вази ще годяваме тази вечер! Кольо, дай веселото хоро и хората да се радват, а вие и двамата да дойдете при мен да се уговорим. Да няма после ама това - ама онова...
Кольо пое дълбоко въздух и наду свирката. Мелодията й беше жива, млада и силна. Тя се свираше във всички кътчета на двора и се изливаше в дълбините на душите им. "И-и-и-и!" Хорото се виеше, вплело в себе си надежди, любов, плитки и пояси; унесло в ритъма си всички.
Найден и Петко пренесоха едната пейка настрана от останалите и поканиха годениците да седнат - за първи път едни до друг без притеснение и страх от хората. Петко придърпа един пън и седна срещу тях, кръстоса крака под пояса си и бавно извади торбичка с накълцан тютюн и хартия от джоба си. Със същото спокойствие той изсипа редичка тютюн върху хартията и я нави на руло. Сплеска го между пръстите си и го бутна в устата си. Тодор и Верка седяха стегнати и втренчени в сватовника. Той запали цигарата си, издиша кълбо от дим, погледна ги и се усмихна.
- Е, холан, готов ли си да гледаш семейство и да се грижиш за тая жена? Готов ли си да й подариш живота си и да създадеш с нея живот?!
- Готов съм... - отговори веднага, но с пресъхнал глас Тодор. Вдигна ръката си и с ръкава изтри избилите по челото му капчици пот. Преглътна и пое с нов глас - Готов съм от година, ама все се случваше по нещо и не можеше да стигне до тука... Много време ми трябваше, та да ме стигне това голямо щастие...
Погледът му се откъсна от очите на Петко и се заби в лицето на Верка. Тя седеше с изправен гръб, сякаш всеки момент ще стане от пейката. Черните й очи се рееха над хорото. Погледът й се сливаше с музиката и обикаляше долинката с нея. Тя усещаше погледа на Тодор върху себе си както винаги до сега, но този път той щеше да се задържи достатъчно дълго, че да срещне нейния. И тя бавно се изви, премига няколко пъти и погледна бързичко към мъжа до себе си. После мигновено го свали, сепната от гласа на Петко.
- Верке, от дете те помня. Роднини сме. Ти искаш ли го?!
С погледа си Верка сякаш броеше прашинките по двора. Очите й не се задържаха на едно място, ръцете й мачкаха новата престилка.
- Погледни ме! - извика Петко и жълтиците от забрадката на момичето звъннаха в здрачината. - Искаш ли с добро или не искаш, те питам?! Сега трябва да ми кажеш, та за срам на хората да не ставаме!
- Аз... бачо Петко... искам го!
- С вашите, Верке, и с вашите, Кочи-страх, всичко съм уговорил. От идната неделя заедно ще бъдете. Аз кум ще ви стана. - Петко погледна към чардака и извика - Стрино Пено, ела да кажеш на булката какво да си нареди за сватбата, а аз ще кажа на тоя младок какво да стори, че да мине гладко всичко.
И стрина Пена със грейнали и щастливи очи слезе по дървената стълба. Отвори широко обятията си и прегърна майчински момичето. Тя знаеше какво трябва за сватбата, защото беше омъжила и двете си дъщери, а Верка бе единствено момиче в къщата на баща си. Те се загубиха в тъмното. Чуваше се само гласът на стрина Пена, който нареждаше как са минали сватбите на дъщерите й и какво трябва да се прави до неделя.
Петко потупа по рамото станалия Тодор и приятелски го подкани да седнат отново на пейката.
- Е, Тодоре, приятелю, твоя е вече! Стига си я гледал няма да избяга, ама нали и тя трябва да се подготви за сватбата, за тебе да знае какво да прави... Сега аз ще ти кажа ти какво да струваш и какво не, та от неделя насетне здраво семейство да бъдете и деца да си гледате... - Тодор слушаше какво му говори Петко, но още не беше в състояние да го осъзнае. Тая мисъл, че в неделя ще е свободен да обича Верка, го чоплеше и изпитваше волята му. Чакането през тия десетина дни щеше да е най-голямото изпитание в живота му - и то му се струваше безкрайно дълго.
- На пазара в града ще идем в сряда и ще купим сърмен колан за подарък. Девет хляба стрина Нена трябва да омеси и попа да ги начете. Мед и захар ще вземем. Ракия и вино трябва да има. Другото жените си го знаят. На тебе трябва да ти кажа: Като мине венчавката и като ви оставят в стаята сами, на одъра бял чаршаф ще има - все гледай да сте на него прилегнали... кръвта на него да капне. Няма да бързаш - тя ще е като птичка в клетка - не може да излети. И един буркан с мас подръка да имаш...ако видиш, че пресъхва да подмажеш... - Петко не спираше да говори и да дава наставления на младия мъж, а той гледаше наоколо си невярващо и смутено. Из един път се изправи. Петко млъкна и го погледна учудено. Тодор се провикна:
- Ей, Кольо, ела, ела, на мене да свириш! Аз ще ви поиграя тая вечер! Другата неделя вие на мойта сватба ще играете! Сватба до небето ще вдигна, булката със златни гердани ще накича и пръстени ще й взема... Ехей-й-й! Всички ще ме запомните - кога сватба по любов съм правил! На внуците си ще разказвате! Чувате ли, ей, Верка ще ми е жена!...
И Кольо се изправи, вдигна чашката с ракия, приближи се до Тодор и гръмко извика "Наздраве!". Изпия на един дъх и сякаш зареден с нова сила поде една лека мелодия - бавна, но весела, като семейния живот, като радостите в него и неговите несгоди. Хорото се изви сякаш никога не беше спирало, сякаш никога не беше било толкова радостно и толкова обнадеждено. Раждаше се нещо ново и то личеше в очите на тия млади хора, които се въртяха около музиканта в една нестихваща вихрушка.
следва трета част...