автор: fingolffin

Едва ли някога ще се повтори
Онази луда лятна вечер
Когато се загледах във очите ти
и устните сами прошепнаха
“Обичам те.”

Усмивката ти спря наполовина.
Пое ръката ми и каза “Да танцуваме”
И танцът стана повод за
началото
на нещо истинско
И двамата започнахме да се измисляме.
Сюжетите ни бързо се преплетоха.
Разплака се най-мъдрата пиеса.
Напразно чака публиката премиерата.
Актьорът плаче сам в гримьорната
А тя танцува с друг и го измисля.