автор: lita

Истината се крие в тъмното.
В тъмното се свалят всички маски.
Разбулват се всички души
и се виждаме там – в тъмнината.

Тогава идва ред да излезем от ролите,
да бъдем себе си и никой друг,
да хвърлим костюмите
и простичък разговор да подхванем.
Да оставим на сцената изневерите,
любовните мъки и всички интриги,
да влезем в публиката
и да не мислим за утре.
На тъмно сме ние,
останали само актьорите,
знаейки истинските си роли
приемайки се без възражение.
Нищо не виждаме в тъмното,
знаем само,че сме там
и душите тогава разбулено
разкрива всеки на другия сам.
Тогава излизат наяве
и гнева,и щастието и мислите
и помагаме си взаимно,другарю
на тъмно актьорите ставаме хора.