автор: theheart_ofthefire

Сега си тръгвам,
вече няма смисъл
да ровя пепелищата,
а изгорените ми пръсти
да издирват с дъх прострелян
и последния остатък
от причина за оставане...

Причините са шепа оправдания
по сухото лице на вятъра,
докосват го едва,
но никога не се превръщат в белег,
който е понесъл смисъла
на всички корени-
опожарени и оплакани
единствено от птиците...

Сега си тръгвам
с най-красивото сбогуване-
смъртта на розите се отразява
върху устните ми като плаха нежност...
измислена за теб е ...


Приеми я все едно е шепот
за довиждане, за лека нощ,
а аз ще зная, че е просто сбогом...