автор: xer-t

Когато се събличаше
прозорците свенливо отвръщаха
завеси
кожата им изтръпваше

несъстоялото се небе на тавана
дишаше астматично

чорапът на коляното бе скъсан
а шума от игра на карти в
съседната стая влизаше
без да почука
нагло

цигарените тапети
се вглеждаха без думи в
настървението с което
закопчалката на сутиена
се съпротивляваше

богатството
на гардероба
мамеше плътта от
слонова кост
с разноречието
на възрастта

мъжките ласки
плисък на изгаряща киселина
нещо спомнено като
старомоден шлагер
възрастната двойка излизаше
от киното
на дамата се бе свлякла презрамката
и аз ли ще бъда такава

когато се събличаше
настоящето я следваше сляпо
почукваше с бялата писалка
по листа
нямаше какво да напише
Господи живота ни е ред
от непожелани думи
обикновени
жълти
като
тютюна по пръстите
като като…

усмивките по улиците
обърнатите погледи
токчетата
изписващи препинателните
знаци по тротоара
й напомняха за стиховете
които някога
един нещастен младеж
й бе посветил

видял я бе в цялата й
неприкрита красота
вече я обличаше
в бръчки и целулит
недосегаема
за вулгарността
на улицата
полуизтрит удивителен знак

потокът на съзнанието и даваше
някаква неразгадаема азбука
може би дори бяха само знаци
с усмивката на йероглифи
беше ги подминала
някъде в паметта
а после загубила адреса

споменът съществуваше като горчива
утайка като стълбата
с изпочупени стъпала
с която миеше
плоскостите на тавана
стъпваше здраво
слава Богу

на онзи адрес тя
обръщаше словореда
като в иврит
половете бяха лесно
усвоими преводи
но сега
й бе ясно
не това бе главното
сега адреса не се четеше
като палимпсест
и гардероба бе друг

мястото
май беше къща
не си спомняше дали имаше двор
щеше да го намери
дори ако трябваше да зареже
всичко всичко
дори като илюзия
дрехите й бяха разголвани
употребявани
чувстваше го със
всяка фибра
всяка рана по тях й напомняше

гола вече
при което тялото бе пожелавано
студените завивки – чисти и
бели
на изток това е цвета на изгрева
и на сбогуването
като свикне с врявата
нахлуваща от
съседната стая
коз без коз валат

щяха да замълчат
нищо не е трайно нито вечно
сънят ще ги обори разбира се
нали мислите са преходни
ще им запуши устата
сънят е вечен
дали сънуването също
само ако бе сигурна,
наистина сигурна,
че ще замълчат

всичко води
до една точка

остава един ЗЕВ
от недописана
пустота
вечна…