Майсторът занаята си познава.
Мераклия е да задобрява.
В дървото свирката познава.
След себе си
боклук не трупа – не остава.
За Майсторът доброто е едно
и друго няма.
След него проси
боклукчийската ламя
хилядоглава,
но гладна си остава.
Майсторът за майсори създава –
никого не подценява.
И Майсторът греши понякога –
за да претвори това,
в което всякога
ще продължи да задобрява.
Майсторът
всекиму ще се понрави,
но накрая той се разпознава:
на своят Майстор щом
реши да подарява.
Без отплата всякаква тогава,
от ламята той ... Майсторът създава!