автор: tiamat

Всеки ден те раждам в нова свещ -
сърцето ми зазидано във восък е.
Душата ми във тъмното снове
със молещо очакване на просяк

По улиците ми текат реки -
прерязани пътеки на сърцето.
Душата ми във тъмното крещи,
а минали криле са днес ръцете.

И всеки ден те гасна в нова смърт,
а восъкът изгаря ме по вените…
Реките стават локви и без път -
удавена - изплувам във нетленното.