автор: zinka

Облак черен на небето
срещна облак бял.

А пък Митко, погледнете –
яхнал самосвал.
Със петички се отблъсква
и така бръмчи,
че от него пръски пръскат.
Май ще завали.
По спокойно, не шумете,
горди небеса,
имаме и гръм и вятър –
Митко е това.
Бързо кара самосвала –
двайсет мили в час,
скърцат гуми – чак припламват.
Митко, давай газ!
Облак бял и облак черен
пръснаха се. Я!
Хвана ги шубе, навярно.
И – не заваля.