автор: lightgreen

В главоболието няма достойнство, мили мой принце,
няма нищо привлекателно в махморлука
и ще бъда честна и пияна с думите:
не ми харесва твоето момиче с оцъкления поглед
(което, да си кажем, има светогледа на умрял риба,
но щом си я харесваш, хайде де, мълчи си)

Мили мой принце, как ми се искаше снощи
наместо виното и късните ягоди
да усещах вкуса на твоите мисли.
И може би щях да помня поне две чаши повече,
а сега в ума ми се е запечатал само
образът на фантазирания дъжд.

(Моята тайна е, че всеки път щом валеше
си представях как ми носиш сладкиши
и по една от онези музикални кутии,
които подари на твоето грозно момиче.
После с устни в косите ми всеки път ми говореше
как няма нищо по-ужасно от блясъка.
Но това бе просто в главата ми, в реалния живот
хората не се отказват от лошите навици –
като разгул и пошли момичета)

Мили мой принце, правила съм ти любовна магия
и на мен съм ми правили.
Късно е вече за такива неща,
но има един важен факт.
Събудиш ли се от любовна магия
главата боли и съзнаваш какво си направил.
(като на сутринта след вино и ягоди).
Любовта, мили мой принце,
е краткотрайно усещане.
Не е магия. А аз съм достатъчно стара,
за да знам, че в живота ми ме чакат
по-важни дела.

Без любов, мили мой принце.

                              Твоя бивша слугиня