автор: trubadur

Мислим в древната гора...
Тя при огън топло чака,
аз към него с гръб стоя -
срещу саблезъба в мрака.
....
Тичам след мамут, но знам-
огънят не ще изгасне.
Тя го ...храни у дома
с нейните ръце прекрасни.
....
Ами примитивно - да...
много има до текстила.
Още нямам и слова
да я кръстя: Моя Мила...
....
Чиста капка дъжд блести...
някак не с очи я виждам.
Не! Речта изобретих,
да и кажа: Теб Обичам.