автор: theheart_ofthefire

Ще те чакам в тъмницата
под влажните стълби
на твоя дом...
Тя спи горе
в легло украсено с гардении,
без ни най -малка представа
че под стълбите има тъмница...
И откъде да знае...
в пода е вдълбан метален капак,
който води натам,
но ти си го застлал
с онзи красив персийски килим...
А тя е толкова слаба,
че няма сили да го премести.

Ще те чакам в тъмницата,
която съграждахме двамата...
Където въздухът ухае на тежко
и застоляло...
Но знаеш ли... аз нося ябълка.
Нали още помниш ябълковото ухание-
толкова леко
и съвсем незабравимо...
Но ти харесва.
Харесва ти много.
Прави въздуха луд и различен.
Въздух като за теб.
Въздух като за мен..

Ще вземеш ли ябълката ?
Те казват-
" В нея е скрита или отровата на змията
или светлината на белия гълъб" .
И ти няма как да разбереш преди да решиш...
Ще вземеш ли ябълката ... ?


А всъщност
защо се срещаме в тъмницата
под стълбите на твоя дом ?
Не ти ли е виновно-
тя спи горе в пухени завивки
обградена от гардении...
Ако захапеш устните ми
до кръв сигурно ще си спомня...
Ако ти оставя белези ...
навярно ще ми кажеш...

Призраците от миналото
могат да се срещат само в тъмните ъгълчета,
ъгълчета , по- тъмни от тях самите...

... единствено така забравят че са призраци...
наказани да живеят друг живот
на светло...