По нотната тетрадка на живота,
с изящни пръсти, като виртуоз,
засвири някой Лунната соната
в прохладната, смълчана нощ.
Превърна ме във нота избледняла,
в клавиш от млечна, бяла кост
във птица, тихо в клон замряла
във струна, като древен римски мост.
И в твоето неземно съвършенство,
от музиката пръснаха искри
и живото им пламъче запали
звездите, в къдравите ми коси.
И подгъва на роклята ми пламна
и ме погали утрото с перчем
и някак странно, странно засияла,
прочетох нотите, написани за мен.