автор: rupani

Тифун беше як двуметров гигант. Трудно се намираше толкова обемен мъж като него по тези земи. Повечето тук бяха джуджета, дребосъци, сгърчени маймуни. Тези земи бяха тайнствени, над тях вечно цареше здрач.
Здрачните земи. Хората ги избираха защото нямаха смелост да живеят в светлината и в мрака поотделно – здрачът постоянно им навяваше мисли за надежда. Както и за отлагане. Тук мързелът бе повсеместен. Хората тук ги мързеше да планират бъдещето си. По тази причина постоянно се убиваха. Зъбеха се един на друг, предизвикваха се, перчеха се и в крайна сметка все някой падаше убит. За свое собствено удовлетворение. Умираше с чувството за изпълнен дълг. Важното бе бой да става.
Тифун по тази причина бе много популярен тук. Вечно се намираше някой, който да се заяде с него заради ръста му. Заради силата му. Все се намираше някой, който да иска да го убие. Да се противопостави на юмруците му - като ковашки чукове и на меча му, голям като креват. А Тифун беше майстор в занаята си. Можеше да премята тялото си с не по-малка лекота, от най-пъргавия червей, който се изпречваше насреща му с намерение да го убие. Можеше да върти меча си с не по-малка лекота от най-изкусния фехтовач, въоръжен с някаква топлийка. За Тифун нападателите му изглеждаха твърде подобни на мухи. Убиваше ги с еднаква лекота. Още докато кажат „Кя!”.
Сред цялата гмеж, опитваща се да убие Тифун, разбира се имаше и магьосници. Владетели на тайнствени сили, действащи от разстояние. Мълнии излизаха от ръцете им, от жезлите им, от устата им, от очите им, както и от носовете им. Имаше такива, които можеха да местят обемисти предмети с очи или с нокти (пак от разстояние. Ноктите в тези земи на здрача, в общи линии бяха все дълги, криви, както и мръсни и изпочупени. Никой не си ги поддържаше, освен Тифун, защото смяташе, че е грозно да ходи като мечка-гризли с еднометровите си нокти. Или като багер с две кофи, но за багерът по тези земи бе малко трудно да иде реч.), с жезли, с мисъл или със слънчев сплит. Тифун за тяхно съжаление също можеше да прави подобни магии с ръце и не минаваше седмица без някой злополучен манипулатор с природни стихии да не бъде размазан на мръсната стена в някоя мръсна кръчма, като насекомо на предното стъкло на кола хвърчаща по магистрала.
Прочие, животът по тези земи бе твърде кратък, за да е оформи каквато и да е мъдрост след обитателите им, и те най-после да спрат да нападат Тифун. Никой не живееше достатъчно дълго, за да разкаже на новодошлия, какво е станало с онези, които са се опитали да се преборят с Тифун. Мрачни времена бяха това.