автор: kasiana

Лодки плуват в слънчевия улей,
пламнал сред морето като злато.
Будят се на кея сънни люляци.
Гларуси здрависват пак зората.

Старите моряци хвърлят мрежи.
Утрото пристяга с ласо мрака.
Старите моряци хоризонта режат.
Свети в тях на младостта им знакът

Нищо, че над челото сребреят
гребените бели на вълните –
сякаш корабни платна се веят
в пристана след дълго скитане.

Вижте ги, когато се завръщат
с жив варак във мрежите при залез –
срещат ги с фиеста дива къщите,
спуснали къдриците си алести…

Старите моряци… Пак обкичени
с раковинна песен, с водорасли –
те прокъсват като блузка на момиче
синьото море със порив властен.

1979 г.